Усмихнат по детски ме гледаш в дъжда. Моето глупаво старо мече. Тебе те няма вече до мен. Усмихнат през капки в спомен от детство ме гледаш. Запомнен не само защото бе първи, а защото остана.
Моето вярно, смело мече.
Ръка за ръка с тебе преборвахме всяка тревога. Ти бе моята смелост и моята вяра. Ти бе ми опора. А днес си само спомен за смело дете. Превърнало се в уплашен възрастен. Свит в черупка. Забравил за своето детство.
Но ето, че днес. Сред капките дъжд се усмихна и върна в мене пламъче малко. Да мога да вярвам отново. Да мога светове да градя. Да мога да дишам свободно.
P. S.
До скоро, малко войниче.
Няма коментари:
Публикуване на коментар