Странно как след един определен час, нещата винаги избират да се подредят по техен си начин. И ние. Ти и аз, винаги се оказваме в двата противоположни края на стаята.
Дали ми е смешно.
Не.
Но нямам и право да плача, когато няма виновни, които да хуля.
И странно, именно глухите, спестиха на горкия Джуджан цяла дузина сълзи. Подариха утрин - мистично зелена и песен на птици, която обикновено слушам сама.
Чак сега го разбирам. Понякога просто ти трябва някой да чуе перфектната сутрин.
Не е нужно този някой да бъде твой. Важно е просто да сподели птичата песен в полу-притихнала сънлива мечта.
Да мисли това, което мислиш и ти. А после да пеете в подлези и болката просто да стихне.
Да прочетете няколко стиха. Да промълвите едно искрено „мамка му“.
Споделено.
Познато.
И да си благодарен, че имаш приятел.
Появил се от нищото, но явно с причина.
Заспала с усмивка.
Усмихвам дъжда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар