КРУШКИ

Петък 13ти.

Нещастие.

Друг път.

Една дата не променя нищо.

Единственото, което има значение са собствените ни действия. Те определят благоденствието или падението ни. И всичко отминава. Дори ние отминаваме. В сравнение с времето, което е илюзорно, ние сме просто кратки примигвания на крушки. Дори не сме звезди. Няма и грам величие в нас. Присветнем няколко пъти и толкоз. За нас тези присветвания са всичко, за вселената – просто досадни примигвания на развалена крушка.

И когато ни сменят – загасваме завинаги.  А може би просто чакаме да ни завият на друга фасонка. Някои от нас смятат, че са газени лампи. Но всъщност дори да бяха, пак друг щеше да ги гаси и пали. Отново нямаше да имат воля или самоконтрол.

Дори да си мислим, че сами управляваме живота си, всъщност единственото, което можем да определим е кой да ни притежава. А понякога дори това съдбата избира да реши за нас. И вината не е наша. Просто така трябва да бъде.

Един приятел вчера ми каза: „Мразя думата трябва“. И с право, но без нея няма как да живееш. И той го знае. И аз го знам. И вие го знаете.

На крушката и трябва електричество, за  да живее.

А на мен, не ми трябва да разбирам защо.