Да се събудим от шумовете на сутрешен скандал… Напоследък се случва твърде често. Всички крещят и ние се свиваме през глава, само за да не чуваме. Бяхме забравили какво е родителите ни да се карат, но ето бурите започнаха отново. Мислим си, че понеже сме големи , няма да ни прави впечатление и няма същите панически вълни да обливат гръбнака ни, но ето. Кошмарът отново се завъртя около нас и ние потънахме сред старите призраци.
Този път може би ще се удавим. Не, сигурно е. Трябва да избягаме. Но има ли къде да отидем. И по-важното, можем ли да си позволим да оставим едно невинно сърце само.
Не, оставаме. Дори да ни коства живота. Отчаяно се опитваме да запушим ушите му, за да не чуе. Пускаме силно музика… и след малко скандалът достига и до нас. Вече викат на нас, защото ние сме несбъднатите им мечти. Ние сме откраднали младостта им. Ние сме виновни, че нямат време за нищо.
Ние сме крадец, убиец и безчувствен надзирател. Гледаме ги как се съсипват и затъват все по-дълбоко в собствените си кошмари…
Искаме да се стопим. Да забравим, че сме съществували. Да бъдем незначими и безчувствени. Искаме да сме камъче подритвано на пътя или крайпътен знак разстрелян от куршумите на стар пияница.
Забравете ни, по-добре е, че така и не ни познахте. Тръгнете си от нас и бъдете щастливи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар