Подозирах, че мога да бъда цветна…
Подлъгах се и си посадих крила. Закичих се с усмивка и ходех на 5см от земята. Вярвах, че е дошло моето време.
Заслушах се в едно „Довери ми се“, което си беше също толкова фалшиво, колкото и всяка една друга дума, която изрече
Дощя ми се различността да е искрена. Да бъда поне веднъж необятна за някого. А сега отново съм акапела.
Отново виждам само гърбовете на хората, докато тичам. Само в това ме бива. Да бъда соло, което никога няма да бъде изсвирено. Акорд, който никога няма да отекне в нечие сърце. Мелодия, която дори не става за фон.
Дори и листата днес ми говорят лъжи, а слънцето се усмихва насила.
Кога ще се откажем от карнавала и ще започнем отново да мислим единствено за работа.
Колко още пирона трябва да забия в ковчега, за да спреш да болиш.
И все пак „казах ли ти“ ми се струва уместно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар