Сега рисуваш картини. Във все още девствения пясък. Картини на усмихнати лица
се изливат от треперещите ти пръсти. Слънцето се усмихва. Докато гали кожата
ти. Приливът е срамежлив. Достатъчен. Тук идва нашият край. Ти ще си щастлив,
когато си тъжен. Нетърпелив да утаиш в себе си спомена. Загуби се сред клоните.
Онези. На върха на далечния хълм. Остави морската пяна да мие краката ти. Вече
не са корени. Летният бриз пролазва помежду ни. Шепотът на надвисналия край милва устните ти. Слънцето е вече толкова ниско. За него сме просто фигури от пясък.
Само миг и вятърът ще ни разпилее. А ти ще бъдеш щастлив, когато си тъжен.
Нетърпелив да утаиш в себе си спомена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар