Летене с обратен знак

Когато си позволиш да вдъхнеш живот на пясъчните мечти създаваш чудовище. Губиш земята под краката си и започваш да летиш. Но всъщност не летиш, а падаш. Защото падането е странен вид летене. В обратна посока. Летене, което не може да бъде дефинирано като такова.

Затова аз го наричам изтриване на реалността. Изтриваш онова, което си в тази вселена и приемаш образа на онова цяло, което смяташ за нужно. За по-лесно адаптиращо се. Избираш си маска на цяло. Сливаш се с тълпата на парада и започваш да подскачаш унесен във вдишванията на други.

Дори не е нужно да са вдишванията на конкретен маскиран, би могъл да се асоциираш с цяла една група от хора и да загубиш представа за онова, което си била. Звучи изтъркано, но така се започва всяка психоза. Когато загубиш мярката и изградиш второ аз.

После новото и старото аз започват да се бият за надмощие и ти се побъркваш. Дали си пациент, това трудно би могло да бъде определено. Всеки доктор би ти връчил въпросната книжка с цяла свита от парадности, но никой от приятелите ти не би дръзнал да те нарече луда. Защото се страхуват.

Не приятелите ти, всъщност и те, но и докторите. Както всички учени те обичат нещата да са простички и ясни. Вкарани в определена рамка, за да няма недоразумения. 

Но какво правим с онези тела, като мен, и понякога като теб, които са ходещи недоразумения? Противоречия, които не съумяват да съществуват тук и сега. Който са объркали годината при задаването на координатите на своето раждане и отчаяно се мъчат да върнат времето назад.

Или пък се втурват да се  „адаптират“, сякаш обществото би им позволило да го сторят. Е, някои успяваме. Но пък тогава получаваме коментари от типа: „Ти миналата година изглеждаше много по-щастлива.“ Дете, та преди година за теб бях просто лице сред тълпа. Я ме забележиш, я не.  Регистрирала си усмивка, която не е била нищо повече от фасада на полусрутена сграда. Съмнявам се, че дори второто ми име си знаела по онова време.

Не, че е особено определящо. Просто в моя случай е поредна нелепост. Нося име, което маркира смелост и безстрашие.

Но пак си оставам страхливо почти. Приятно ми е. Сега накъде?!