Бръмбъзъче

Е, тук съм.

Имаш ли какво да ми кажеш или ще продължим да се гледаме.

Да, от тази страна на прозореца е също толкова студено.

Не, тъмнината не ме плаши.

И не, не съм като светулка… Откъде ги измисляш…

Защо не спиш? Пак ли кошмари?

Не… Тогава марш в леглото. Завивката до брадичката като Маншон и затваряй очичките.

Да, да… спокойно утре ще ми разкажеш.

Искаш ли приказка?

Пак ли за щурчето… Тя май ти е любимец?

Добре, добре…

Имало едно вре…

Бръмбъзъче, не ми пригласяй да не ти изям нослето.

А, така не било интересно?

Муцунка. Не, ох, недей да ми се катериш по главата.

Бръмбъзъче, хайде, гуш. Цун. Почвам приказката.

Имало едно време една щурче. Всякa нощ то пеело своята самотна песен, докато един ден… вече имало кой да му приглася…

Лека нощ, мъниче

:*

И тихите ми стъпки затрополиха по калдъръма. Тъмнината обвиваше ръцете си около мен в нежна прегръдка.