Очите ти са
затворени.
Дишането.
Равномерно.
Шумът. Прегръдка.
Затаила дъх. Слушаш
мелодията на града. Градът на твоето детство.
Промълвяваш сякаш
на някого: Растеш, но не старееш, приятелко.
Градът се усмихва
в отговор на споделената ти ирония.
Харесва ти, че
дъждът е прогонил хората.
Сгушваш се в
пуловера си и отпиваш от чашата вино.
Вкусът му
гъделичка небцето ти. Като добра шега. Или мила дума.
Огорчението се
изпарява при всяко издишване.
Скоро забравяш,
че си била наранена.
Вече си ромона на
падащите капки.
Напев. Спомен. Вдишване.
Сервитьорката ти
предлага да седнеш вътре.
Отказваш.
Студено ти е, но
не искаш да смущаваш смехът на компанията в голямата зала.
Заглеждаш се в
светлините на заспалия град.
Макар и да не си
в тон с багрите му… си у дома.
Където всичко ще
бъде наред.
Няма коментари:
Публикуване на коментар