Като бях малка, исках единствено да порасна час по-бързо. Но
не откривам смисъл в това. Вече не. В това да остарея.Виждам бъдещето си като
чакалня. Чакалня на голяма гара с пейки и силно течение.
Отвън преминават тълпи от хора, без да ме видят. Те всички
бързат,качват се на влакове, на таксита.
Имат къде да идат, с кого да се срещнат.А аз седя там и
чакам.
Какво чакаш?
…
Да ми се случи нещо.
В един филм, в самото начало, се разиграва следната сценка.
ОтговорИзтриванеСеди един ангел в чакалнята на летището.
Пристигащи.
Идва втори ангел, поглежда го и пита:
- Защо го правиш? Защо седиш тук с часове?
А другият му отговаря:
- Защото тук хората са щастливи. Защото каквито и неразбории да са имали, когато пътника слезе от самолета го посрещат с искрена и истинска радост.
...
Или поне беше нещо от сорта. Не знам. Филма беше пародия, все пак.
Все пак добро попадение :)
ОтговорИзтриване