Босонога гледам
как хората се прибират. Животите им минават покрай мен. Разговорите им протичат
пред очите ми. Движенията им остават запечатани в съзнанието ми. Чувствам се
като натрапник в техните светове. Но не мога да отвърна поглед.
Приятно е да
наблюдаваш. Да проследяваш развитието на различни сценарии. Мълчаливо да съчувстваш,
или упрекваш. Сякаш си просто прашинка. Ето. Замахват с ръка. И вече си кацнал
на чуждо рамо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар