Ден като ден, а зад него дебне следващ… дали да си легнеш или да продължиш да будуваш?! Дилема.
Какво се случва, когато ти омръзне да се бориш? Стиска ли ти да се предадеш или ще се бориш до край. Аз съм за второто. Не смятам, че е особено геройство да живееш, но като ти е даден шанс, защо пък да се възползваш. Каквото и да си говорим и колкото и да се оплакваме от живота все пак си е наш. Ако искаме винаги можем да намерим нещото, което да ни прави щастливи. Важното е наистина да искаме да видим хубавите неща.
Ето няколко, които правят моя живот смислен:
1) Сутрешното кафе(до скоро не пиех, но вече започна да ми харесва)
2) Моментите, в които се разсмиваш толкова силно, че очите ти започват да сълзят (да се смея така ме научи едно уникално момиче, мерси М.)
3) Нощите, когато се чудиш какво да правиш и някой познат ти звънне с щура идея
4) Безценните моменти от разговори в малките часове на нощта
5) Сутрешният джогинг сред заспали собственици да домашни любимци
6) Да слушаш как някой приятел пее и да се усетиш, че не знае текста, но пък да го прави с такъв ентусиазъм, че това да няма значение
7) Когато откриеш нещо, което търсиш от векове и то по чиста случайност
8) Аромата на града в нощта преди да завали сняг
9) Смешните физиономии, които си разменяш с колегите по време на лекция
10) Неразрушимия мобилен телефон, които имаш от 5 години
11) Притихналия град в 3 през нощта
И това са само част от нещата, които предизвикват неволна усмивка на лицето ми… намерете нещата, които усмихват вас ;) Открийте себе си сред люляците и дима на софийските улици.
Няма коментари:
Публикуване на коментар